Добре… Това ще ми е първият пост. Даже не знам защо го правя, имам си един блог… Може би просто имам нужда да наприказвам всичко на някого, а няма кой да ме слуша. Пък знаете какво е в другия блог… Там не мога да разказвам.
Всички наоколо или са влюбени, или си търсят в кого да се влюбят, или са в процес на разлюбване… Аз пък съм свободна и съвсем незаинтересована от съседния (другия) пол и Лун даже ми се чудеше що не си хвана някой пич. Истината е, че нямам проблем в това - знам цифра хора, които ме харесват и нямат нищо против да им се метна на врата, ако искам да спя с някого също няма да срещна затруднения… Казано по друг начин, имам всички предпоставки да се държа като кучка, но не го правя. Понеже съм добра, или понеже момчетата не са ми интересни, не знам. Но ако ще бъда с някого само заради идеята - не, мерси.
Поздрав с Нещо Хубаво И Коледно.
От доста време съм си в коледно настроение, но още не искам Коледа да идва, понеже не се чувствам подготвена… Така де, Нова Година вероятно ще я изкарам при Марти (т.е. далеч от моите иначе толкова дружелюбни родители), но за Коледа твърдо ще съм си вкъщи и не съм още наясно дали ще го издържа, всеки път е изпитание за нервите ми - баща ми започва да се напива още по обяд, елхата стои във хоризонтално положение и чака някой да благоволи да я намести както се полага и да я украси, а мъжете в къщата - аз и мама, понякога и кака, се заемаме с всичката работа… Което не действа особено добре на настроението ми. Както и да е, Коледа е семеен празник и вероятно ще е просто поредното натякване, че друго като моето семейство нема. (Което ми напомня за репликата на баща ми, когато се скарахме веднъж “ТИ СИ МИСЛИШ, ЧЕ НЯКЪДЕ Е ПО-РАЗЛИЧНО ОТ ПРИ НАС, ЛИ? МИ НЕ, ВСИЧКИ ИМАТ ПРОБЛЕМИ!”. Да де, ама нашите проблеми никой не се опитва да ги разреши и баща ми продължава да заспива всяка вечер на масата.) Днес заговорих майка ми с въпроса “А бе и тази година Коледата ли ще бъде ужасна като предишните?” Разговорът беше интересен…
- Добре де, и тази година ли ще стане като предния път?
- Ми не знам.
- И аз не знам, само дето не искам да е като миналата година.
- И какво предлагаш?
- А! Ти какво предлагаш, на педесе години си, имаш повече опит!
- Първо…
- Не си на педесе години. Второ, писнало ти е да се занимаваш.
- Мда. Та, какво предлагаш?
Тук аз се предадох и смених темата. El ritmo de verdad, само това ще кажа. Всичките ми разговори с майка ми са такива. Съответно въпросът за Коледата си остава нерешен и вероятно това няма да се промени по никакъв начин. Що ли не се изненадвам?
За подарък нямам претенции, един хамстер ми стига. И няма да се предам, докато не си намеря такъв. *зъл демоничен смях* Ясно, че нашите няма да ми купят, но все някой, който много ме обича, ще ми подари. *зъл демоничен смях отново*
Колкото до днес… Беше хубав ден. И бях щастлива. Ходих за малко до даскало, видях се с Мартина и Анито, снимах разни работи, а после - на топъл шоколад в едно кафе с Марти. Хубаво беше, поприказвахме си, стигнахме до извода, че Анито не постъпва особено умно (:Р), смяхме се, и като че продължихме отношенията си от онази точка, в която ги бяхме замразили. Е, родителското тяло се опита да ми скапе кефа, но… Not so fast, mum!
Засега - толкова, някой друг път - пак. Адиос.
