Turn around the things that you say, to suit me fine…
Това не знам защо го пиша. Ама не е нужно да знам всичко, нали?! *разярено*
Денят беше един от най-хубавите. Стихотворението, което снимах – също.
ЩОМ си казал всичко,
време е да тръгваш.
Колкото и да лепиш чашата,
от нея вече не можеш да пиеш
Тя е ваза за сухи цветя.
Та… Днес осъзнах, че никога не можеш да имаш всичко (за пореден път, но винаги, когато го осъзнавам, се чувствам нова). Никой няма всичко. Е, може би само Дядо Коледа, който и Снежанка си има, и работилница за подаръци, и е заобиколен от симпатяги… Ама сигурно накрая ще се окаже, че и той недоволства, щото просто… Е гей.
Днес си размазах грима така, че да съм сигурна, че повече няма да мога да го оправя. И изобщо не съжалявам.
Днес залезът беше прекрасен. Днес облаците бяха други. А сълзите не бяха горчиви.
Между другото, ако търсите на embrace в девиантАРТ.ком ще намерите прекрасни неща.
Алекс, получих. Много е хубаво.
