Сестра ми полудява.
Майка ми също. Аз покрай тях.
Вчера бях толкова зле, че чак отидох на шопинг терапия – не, не съм си купувала дрехи. Застоях се в Пингвините и не излязох от там, докато не се сдобих с бумагче. „Шоколад“ на Джоан Харис, даже филм са направили, и Джони Деп май участва. Чета си я, де. С чаша топъл шоколад в ръка (ОБОЖАВАМ ТОПЪЛ ШОКОЛАД!).
Иначе било доказано, че жените (предимно, но иначе не само те) ходят на шопинг терапии главно защото така са се чувствали сигурни – свързвали купуването на дрехи с родителите си. Яко. Аз явно се чувствам по-сигурна, като си купувам книги – определено го предпочитам пред парцалките. Пък и някакси ме карат да се усещам като по-възвисена духовно. Комплексарчеее.
Слушам Craig David – Walking Away. Пуснаха я, докато бях седнала с майка ми за малко преди испанския на кафе, и почти се разплаках. А се оказа, че и някаква чалга се опитвала да й прави кавър… А песента е хубава! *мрънка в знак на протест*
