Разсъбличане

Всеки път, като почна да говоря нещо сериозно, се отклонявам… И в крайна сметка темата на разговор винаги е музика. Четох разни неща… Постоянно чета разни неща. Досега съм гледала Цар Лъв с Марти, взех си я вкъщи… Беше много хубаво (Марти, обичам те). Топъл шоколад, съмнителни салати, прилошаване, салфетки, и така нататък, и така нататък.

Пък сега цикля на Тату. (В случай, че не разбирате връзката, не сте в грешка, тя просто липсва, погледнете горния абзац.) Досега чаках да ми звъннат за тренировка. Но явно такава няма да има, защото очаквах да ми звъннат към пет… Е, поне имам оправдание, че не отидох. Не, че не ми тежи на съвестта, но това е отделна тема.

Мм, днес се изживях като рекламен агент. Влязохме в един магазин, аз естествено отидох на щанда за сладкишите и започнах „Ааа, това са ми любимите пасти!“ Марти се обади „Мм, не ми изглеждат добре…“ и аз продължих „Така ли? Невероятни са! Обожавам ги!“. Една жена тъкмо се чудеше какво да купи, та аз бях нейното слънце. Даже ме пита по колко са в кутия… Ей, имам дабра, мааму.

Мда. Вчера на испанския разбрах защо русото не се вясва. Наказали са го техните. :Р Почнах да навързвам фактите – в девет и нещо го видях пред районното, а след това нито веднъж не се появи на испански… Хехе. Лош, лоош… *похотливо*

Имам нов хладилник. Голяма работа. Не, че някога през живота си сме купували хладилник, но… какво значение има? Поздрав с Остава – Поля от слънчогледи.

Пфу, пиша този пост от няколко часа, изобщо не ми се занимава с него вече. Но преди да приключа, се налага да кажа няколко важни неща.

Ние сме нищо без миналото си.

Влюбването не е важно, важна е обичта.
Обичам ви.

Съучениците ми са идиоти.

Мерси. (Не беше нищо ново, но пък беше важно. :Р)