Досега четох. Книга този път. И умирам от скука. Не ми се говори с никого. (Май не отговорих на някого, който ми беше писал? Който и да е, има ми извиненията, понякога съм голям вятър.) Музика не ми се слуша. Сериал не ми се гледа – Prison Break не ме кефи (а и свърши, йеееее!), One Tree Hill не ме грабва, откак го преведоха на български (окепазиха ми сериалчето, гаднярите му с гадняри), а за други сериали в момента не се сещам. Като почнах с филмите, трябва да си догледам Big Fish („Голяма риба“ на български, но звучи глупаво, когато е извън контекста). Този филм ме грабна, но така и не намирам организация да си го пусна докрай… Губя всякакъв тренинг в гледането на филми, а през лятото бях почнала да се уча да вземам по два и да си ги пускам за през нощта… Та, в Биг Фиш става въпрос за наследствеността, но и за границата между реалното и нереалното. Филмчето е на Тим Бъртън, който става известен с, мисля, Кошмари преди Коледа, обожавам това филмче… :) И Beetlejuice е негов, изобщо, култов режисьор като стане въпрос за детски филми. Само тази Планета на маймуните леко ми разклати мнението за него, НО както и да е. Последните му филми и двата трябва да ги гледам, само малко повече временце и да излязат на ДВД… Причина да ги няма на ДВД всъщност няма, и двата филма са от 2005… Пфу, аз явно пак ще се изживявам като пират.

Общо взето… Има доста филми, които съм навита да гледам, ама немаме организация, баце. Багер, напомни ми да проверя за Леон във видеотеката или на някое друго място, на което мога да го намеря по принцип.

Да живеят сушените череши.

Пише ми се нещо, но ми писна от тези постове. Сигурно накрая ще ми дойде музата и ще прасна някоя книга и ще четете за мен във вестниците… Такива сме си ние, гениите. (Скромността е качество за хора, които нямат други качества и такива, които са твърде сериозни, за да се държат все едно се харесват.)

Вашият коментар

You must be logged in to post a comment.