Слушам песен, в която става дума за развод. Смешното е, че е изпяна съвсем спокойно, а текстът е фрапиращо саркастичен (а защо ли звучи толкова реално?). Stephen Lynch – Lullaby – знаете от къде да се сдобиете с нея.
След съвсем малко време съм на испански, току що си написах домашното.
Ей… Хората са ужасно егоистични, знаете ли? Не е просто фактът, че всеки мисли за себе си. Познавам твърде малко хора, които не са егоисти.
Брр, днес мислите ми са ужасно разбъркани.
Напоследък ме гони параноята, че губя разни приятели, а не виждам особени причини. Или поне се надявам, че няма такива. Нали знаете, аз виждам избирателно. (*слага две лъжички ирония*)
Не мога да се съсредоточа, все едно съм влюбена. С единствената разлика, че ако бях влюбена, щях да мисля за нещо определено, а сега си бия главата за толкова много неща…
Аз съм глупачка. Понякога се плаша от това, че мисля твърде много за себе си и спирам да го правя, но в момента не мога да се абстрахирам. Има моменти, в които имам нужда да знам, че знача нещо за някого, че не съм поредната загуба на съществуване, ще ми се да вярвам, че съм по-различна от тези, в очите на които се оглеждам по улицата всяка секунда. (Наистина няма нищо по-обикновено от човек, който се опитва да бъде необикновен. Само дето аз не се опитвам. Аз или съм, или не съм, и приемам истината с отворени обятия.) И същевременно се държа като най-обикновена овца, първична съм, избухлива съм, даже все още правя неща, за които нямам нормално обяснение.
Много се ядосвам. Не за това. Не само. Освен всичко ме плаши и идеята, че този блог набира скорост, а аз исках да се изовядвам тук… Явно няма да се получи.
Хах… Имам нужда просто да седна в един мек фотьойл, без нищо в главата, с чаша горещ шоколад в ръце. Звучи малко, а? Ама аз съм един умален вариант на голям зрял човек и нямам време за това. Друго си е да си пиша по испански пред компютъра, търсейки думи в електронния речник, и вмъквайки по някоя мисъл тук. Поздрав с Kill Hannah – Lips Like Morphine. Ако го чуете… Вокалът е на мъж. Мда, не звучи като мъж.
Като заприказвах за музика отново, днес попаднах на клипа на Sick Puppies – My World. Не беше нищо особено… Очаквах повече, най-вече заради невероятното All The Same. Хауевър, това, че са направили една хубава песен не значи, че ще правят още и клиповете им ще се отличават с особена уникалност. *въздиша* Ама имаше надежда, бе, мааму.
Между другото (каквото и да е то), мп3-то ми отново се е побъркало и е направило папки за голяма част от изпълнителите, на които съм си качила песни. И май си е качило още песни само? О.о Надявам се искрено, че това не е възможно. Но пък как да си обясня присъствието на Jingle Bells в списъка, тогава? О.о Мда, както и да е.
Ще тръгвам… До някога.
ПП: Розе, рядко си постъпвала толкова… Необмислено. Чак тъпо.
ППП: Присъствието на много „че“-та е невинно.
